„Какво имаш, което да не си получил?“ (1 Коринтяни 4:7)

„Ти служиш по Божие желание с Божието снабдяване и водителство“

Примамливо е да си мислим, че това, което сме, което имаме или можем е плод на нашите усилия. Това не е така. Нашите таланти, способности, притежания, дори взаимоотношенията и възможностите не са лично наши. Когато апостол Павел засегна гордостта и хвалбите на вярващите в Коринт, той ги предизвика с думите: „И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ (1 Коринтяни 4:7). Не е трудно да схванем логиката на Павел.

Една от първите думи, които детето казва е притежателното местоимение „мое“. А като че ли едно от най-трудните неща, които научаваме като възрастни е, че малко неща са наши. Ако въобще го осъзнаем. Библията описва тази неутолима нужда от притежание и контрол, а също и конфликтите, произтичащи от нея с думите: „От къде произлизат боеве и откъде разпри между вас? Не е ли от вашите страсти, които воюват в телесните ви части?“ (Яков 4:1).

Твърде малко са нещата, които започват от нас и които ние наистина притежаваме. Ние всъщност сме духовни настойници на това, което ни е било поверено от Бога – от Неговата благодат и подходящо снабдяване (1 Коринтяни 4:2). Заради това не можем да правим с повереното ни каквото си искаме. Ти служиш по Божие желание с Божието снабдяване и водителство като най-накрая ще отговаряш пред Него. „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат“ (1 Петрово 4:10). „И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога“ (Римляни 14:12). Това правят настойниците.

Мисля, че повечето от нас бихме предпочели да сме собственици, но реалността е, че сме настойници – мениджъри (както се казва днес на езика на бизнеса). Мениджърът е човек, на когото са се доверили да служи вярно и ефективно според интересите и за благото на другите. С това доверие идва и нуждата от вярност и отчетност. Верността и отчетността не са по желание за никого, особено за настойниците. „А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен. А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си. Господ е Този, който ще ме прецени“ (1 Коринтяни 4:2-4).

Собственик или настойник… Ти трябва да решиш. Животът е толкова по-прост, когато се притесняваш за по-малко неща и трябва да си отговорен пред по-малко хора. Всичко, което имаш е от Неговото благодатно снабдяване. Всичко, което си, е резултат от Неговото присъствие в живота ти. Всичко, което можеш да направиш и дадеш трябва да е за Негова слава и в служба на Него. Това е простичкият, но пълноценен живот.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се да бъдеш приемник и настойник на Неговата щедрост.

Източник: www.jivot.org