Новини
| Ходенето в Духа означава ходене в любов |
 |
 |
| Статии - Нови статии |
| Написано от Живко Казанджиев |
| Вторник, 29 Септември 2009 22:11 |
 Изглежда, че често, когато си помислим за ходене в Духа, ние си мислим за духовната страна на това. Това особено е вярно за тези дни, когато това „привлича” толкова много хора да се съберат и да се учудват – дали на конференции или по улиците. Макар че това е част от живота в Духа, да се движим по същия начин, както Исус Христос, когато беше на земята, това е само страничен продукт на притежаващите Божия Дух.
Възможности като ходене по вода, промяна на вода във виното, преминаването през тълпата по такъв начин, както Той е там в един момент и в следващия го няма, лекуването на болест и възкресяване на мъртвите са само няколко от най-популярните примери, които Той ни остави, когато Той каза, че ние ще правим още по-велики от тези дела. Обаче, той също така ни предупреди, че търсенето на тези неща няма да бъде в наша полза, казвайки ни да търсим Неговото лице и не ръката Му. С други думи, да търсим Дарителя на даровете, а не самите дарове, но не и до степен, когато ги игнорираме. Отново и отново сме чували това, въпреки че се чудя дали наистина някога ще го разберем ... Села. В най-добрия случай ние се колебаем в нашето съзнание. Искам да кажа, че има начин да живеем този живот, в този последен час, който включва всички тези неща! Това включва отваряне на дълбините на Словото, разсъждаване, общение с Него; знамения и чудеса, екстравагантно даване, отваряне на Божиите тайни, които са били запазени за тази диспенсация във времето; поклонение, което събаря бариерата между небето и земята, ангели и хора въздигащи се и слизащи, масово спасение на души... мога да продължавам, но всички ние сме го чували толкова много пъти.
Ние знаем, че всичко трябва да правим с вяра – както сам Исус ни каза, че дори и вяра колкото синапено семе ще бъде достатъчно да кажем на планината „Премести се!” и тя ще се подчини. За да ходим в Духа, във всичко, което е обобщено от тази фраза, се изисква доверие в Него, така че наистина да се придвижим от вяра в Бога към това място, където се движим ВЪВ вярата на Бога. Това трябва да е място на откровение за това, кой всъщност е Той – в нас. Всичко това е толкова невероятно и стимулиращо за нашия духовен човек, когато ние не забравяме възможностите, които се намират пред нас. Разбира се, Исус Христос е нашият върховен пример за ходене в Духа, когато Той е бил напълно Бог и напълно човек, оставяйки ни проект за ходене в живот в Духа в пълния му израз.
Едно от най-силните неща, които Исус някога е казвал
НО... също така Той ни казва, че във ВСИЧКО това, най-голяма от тях е любовта. Едно от най-силните неща, казани от устните на Исус е, че преди всичко, ние трябва да Го обичаме с цялото си сърце, ум, душа и сила. Колкото повече Го познаваме, толкова повече Го обичаме. Но Той не спира дотук, продължава, като казва: "…и да обичаш ближния си, както себе си". Той каза, че няма по-велико нещо от това. Когато книжника Го разпита, Исус направи интересно изявление пред него като каза, че е близо до Царството Божие.
Тогава един от книжниците, който дойде, и като ги чу, че се препираха заедно, разбирайки, че Той им отговори добре, го попита: "Коя е първата заповед от всички?"
Исус му отговори: Първата е: “Слушай, Израил, Господ нашият Бог е един Господ и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкият си ум и с всичката си сила”. Това е първата, а втората [подобна на нея] заповед е: “Да възлюбиш ближния си като себе си”. Друга заповед по-голяма от тия няма.
И книжникът Му рече: Добре казано, Учителю! Ти каза истината, защото Бог е един и няма друг освен Него. И да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
Исус като видя, че отговори мъдро, каза му:„Не си далеч от Божието царство”. – Марк 12:28-34
Какво невероятно откровение описа този книжник, пълно с мъдрост и живот отвъд неговото време: откровението за любовта, изненада всички останали, дори изпревари всеизгарянията и жертвите. Исус каза, че това откровение го постави "не далеч от" царството Божие, дори ПРЕДИ пълното откровение да е било напълно разкрито.
От всички неща, които ние сме убеждавани да преследваме и притежаваме, отново, най-голямото от тях е любовта. Всички ние, разбира се, знаем 1 Коринтяни 13. Там се каза, че ако имаме всички дарби и способности, които ни упълномощават да ходим в Духа, но не се обичаме, всичко е просто шум. Така че всички неща, Бог ще излее в тези последни дни от Неговия Дух, любовта би трябвало да бъде в на първо място в списъка. Духът без мярка ще донесе любов без мярка; едно откровение за любовта, която ще разклати и нашия свят и света около нас!
В тези дни на несигурност и липса, ние трябва да си спомним любовта. Мъдростта ще ни накара да се молим за благодат да обичаме безусловно, за да можем да се движим със същото съчувствие, с което Исус върши чудеса. Повече от веднъж се казва, че Той се смили и изцели някого. Бог е любов! Неговия Дух е посочен като Утешителя.
Тъй като нещата се сменят навсякъде около нас, ние трябва да помним любовта. Лесно е да обичаш, когато всичко върви добре за нас, точно както е лесно да се дава по време на изобилие. Вярвам, едно от най-трудните неща за побеждаване е нашата тенденция за самосъхранение в средата на криза. За съжаление, до като се окопитим и направим, каквото можем, всичко става за сметка на другите.
Ходенето в Духа е ходене в любов
Почти е хумористично, че когато си мислехме, че Y2K щеше да е нещо голямо, всеки скътаваше неща за себе си, подготвяйки се с цел и манталитет да се погрижи за пословицата "за нас четиримата и толкова". Някои дори са купували оръжие, за да държат на разстояние масите от презапасяване и мъдро съхраняване. И докато можем да оценим мъдростта на подготовката през годините на изобилие за годините на липса, трябва да се запитаме какво ще правим, ако съседа ни не е така добре подготвен?
Може би те не са имали пари, за да си набавят и съхранят, или може би те просто не го видели да идва. Моят въпрос е, дали ние действително ще откажем на другите храна, напитки или дори подслон в този час? Като че ли в любовта Му бихме могли да кажем "Не" на друг в нужда. Сам Бог даде за пример вдовицата, която даде последното на пророка, и тогава, и само тогава, тя получи повече, отколкото може да си представи.
Като обмисляме това място на ходене в Духа, във всички интересни и стимулиращи неща, които има да предложи, ние трябва преди всичко да помним любовта, защото без нея, всичките ни усилия са нищожни и напразни. Да се ходи в Духа означава да се предпочитат другите. Да се ходи в Духа означава да мисля за другите като за по-горни от себе си – не по религиозен страхлив начин на мислене, но наистина да сме загрижени първо за тях и после за себе си. Повярвайте ми, докато пиша това аз болезнено осъзнавам собствените си недостатъци в този начин на живот – този начин на любов, които е толкова чужд на нашата култура. Тъй като ние се стремим да преодолеем несгодите и да поддържаме вярата си трябва да се хванем за любовта над всичко друго.
Американският начин на мислене ще изпрати някого на мисия в приюта преди да отвори нашия дом за тях. Ние не можем да го опровергаем. Първата ни мисъл е: „Как ще изхраним семейството си през следващите четири месеца, вместо да споделим този ден и каквото имаме с тези, които нямат днес?” Сериозно ... ние ще кажем: "Не, не може да ви дадем нашата храна, въпреки че сте гладни?” Бог да ни е на помощ!
Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нямам никаква полза.
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото от части знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта. – 1 Коринтяни 13
Какво повече да кажем, освен, че да Го познаваме означава да Го обичаме. Да Го обичаме означава да обичаме тези, които Той обича. Защото Бог толкова обикна ЦЕЛИЯ свят, че даде Своя единороден Син… Съвършената любов изпъжда всеки страх. Ходенето в Духа е ходене в любов.
ДжоАн МакФeтър
WhiteDove Ministries
Email: contact @ joannmcfatter.com Източник: http://www.elijahlist.com
Превод: Дани Казанджиева
|
