Топлината на слънчева светлина тихо се разливаше през прозореца в офиса ми и ме принуждаваше да отдалеча вниманието си от сладкия пролетен ден. Седейки в стола си, вниманието ми се върна обратно към отворената Библия и към твърде празния бележник,които почиваха върху наситеното, богато полирано бюро. Бях в процеса на подготовка на бележки за проповед върху кръста на Христос. И преди съм говорил много пъти по този въпрос, но сега дълбоко желаех нещо много по-свежо. Не бях подготвен за това, което щеше да се случи. Моята спокойна настройката щеше да се промени по радикален начин. Бутнах стола напред, приближих се към Писанията и белите листи, и започнах да се моля, молейки Божия Дух да направи посланието на кръста истинско. Не исках да използвам просто куп думи. Исках кръста да стане повече от едно послание. Копнеех хората да чуят Словото на живота. Исках да бъде нещо мощно, което да промени живота ни. Така че започнах моята молитва от гладно сърце.

Изведнъж, без предупреждение, по-бързо от скоростта на светлината, аз вече не стоях удобно в кабинета си. Бях пренесен от Духа на Бога през времето и пространството. Както Павел е посочил в Светото писание, дали бях в тялото или извън тялото – не знам. Скоро стоях на една от оживените улици на Ерусалим. Можех да чуя звука на тълпата хора, можех да чувствам почувствам едно зло вълнение във въздуха, което направи духът ми да се чувства много неприятно. Стоях си в една голяма тълпа от хора. Вглеждайки се в лицата им забелязах, че някои бяха изпълнени с искрена тъга и други, с една зла усмивка. Следващото нещо, което знаех, е че съм бутнат настрана от един едър римски войник, който ме прокле и изкрещя:  "Разкарай се от пътя!" После погледнах и видях това, което тълпата чакаше ... Исус, носейки своя кръст. Не можех да повярвам на очите си. Никога не бях виждал такава ужасна гледка. Цялото му лице беше покрито със съсирена, изсушени кръв от раните, причинени от венеца от тръни, който приличаше повече на остри като бръснач шипове, забити в главата Му. Всеки път, когато сърцето му биеше, прясна тъмно синя кръв отново излизаше из между шиповете и  тръните, стичащи се по челото, под очите Му и капеше на гърдите Му и върху прашната улица. Зави ми се свят. Мислех си,  "това не може да се случва, това се случи преди години". В този момент нашите очи се срещнаха и аз знаех, без съмнение, това беше реално. Някак си съм бил пренесен до разпъването на кръст!

Това не беше сън; аз бях там.

Шокиран, аз залитах заедно с тълпата, твърде шокиран, за да говоря, гледайки как Исус се препъваше под тежестта на тежкия кръст. Горещият вятър издигаше праха от улицата и духаше раздраните Му кървави дрехи и успях да зърна раните по гърба и раменете Му, дълбоки ... разкъсана плът...набраздени ... отворени. Дълго време ние си проправяхме път нагоре по стръмнината извън градската стена. Най-сетне стигнахме до върха на хълма на Черепа. Тълпата се развълнува, когато Господ беше хвърлен на земята. Без противене Той протегна ръцете си.
Самият въздух беше толкова плътен с потискащи демонични духове, че беше трудно да се диша. Миризмата на кръв и телесни течности беше толкова силна, че се задавих, и можех да усетя силен аромат на някакъв вид алкохол, или евтина бира, идващи от войниците. Чух как тежко удари чук, когато шиповете навлизаха в Неговите ръце и крака. Кръста бе издигнат много грубо и падна в дупката. Чух един дълбок стон, идващ от гърлото на Господа, когато цялата тежест на тялото Му дойде върху шипове. Никога няма да забравя звуците, гледката и миризмите на този момент. Изглеждаше като че ли времето бе спряло. Аз не знам колко време съм бил там, сякаш беше часове.

 
Това беше място без никаква милост! И все пак беше извършен най-милосърдния акт. Никога няма да забравя този парадокс на чувствата. Безгрешния и Невинния умира като виновен. Съвършеният беше развален от копието и опустошен от кръста. Праведният умира за непокорните. Когато повдигнах очите си да видя Христос на кръста, болката върху лицето Му беше повече, отколкото сърцето ми можеше да поеме; цялата сила напусна краката ми и аз почувствах тялото ми да удря земята. Аз се борех да се изправя. Издигайки очите си, аз отново се насилих да гледат Агнето. Сега знам значението на думите на пророка: „И когато Го видяхме, нямаше красота, че да Го желаем” (Исая 53:2 – англ. превод). Мога да свидетелствам, че лицето му беше по-обезобразено от всички, които някога съм виждал. Болката, която Исус изпита, беше много повече, от тази, която понесе на кръста. Това беше извън всяко човешко описание с думи. Месата му бяха бледо сини, когато Той вися между небето и земята като изкупление за грешници като ме. В този момент не можех да ви опиша колко ужасно грешен разбрах, че съм. Думите на песента напълниха в сърцето ми. "Когато проучвам чудния Кръст, на който Принцът на Слава умря, печалбите мои богати броя и изливам презрение върху всичката ми гордост."

Аз можех да видя как Господ се бори с болката на Кръста и как Той се надигна и вдиша, за да изговори тези думи: „Татко, прости им, защото те не знаят какво правят” (Лука 23:34).

По-късно чух от най-ужасният вик, излязъл от изсъхналите, подути, кървави устните на нашия Господ ... този вик все още звучи в ушите ми дори до сега: "Боже мой! Боже мой! Защо си Ме оставил?" (Матей 27:46). Този вик дойде самата душа на Божия Син. За първи път в цяла вечност Син и Баща бяха разделени. Това бе първият път, когато Христос се обърна по по-различен начин към Бог от Татко. Защо? Защото сега Христос стана това, което сме ние, Той взе върху Себе Си нашите грехове. Писанието гласи, че Бог е с чисти очи и не гледа на греха, така че Татко Бог обърна гръб на Сина си и Христос е оставен от Баща си. Това беше болката, която Той поиска да бъдат премахната в градината, когато Той се моли "да Ме отмине тази чаша" (Матей 26:39). Той не можеше да понесе да мисли за Себе си, че е изоставен от Баща си. В този момент Христос е не умира като Син, а по-скоро като грешник. Като се случи това, сърцето Му бе разбито. Както псалмиста пророкува: "Моето сърце е като восък, разтопи се то е вътре в мен" (Псалм 22:14).

 
Тогава, със силен глас Христос Исус каза: "Татко в Твоите ръце предавам Духа си" (Лука 23:46) и безжизнената Му глава падна мъртва върху гърдите Му. Цялата земя се завъртя и потрепери; навсякъде дойде този ужасен мрак. Чух крясъци, идващи от тъмнината и изведнъж осъзнах, че плача идваше от собствените ми устни. Аз вече не съм в подножието на кръста, но отново съм в моя офис; но вика и писъка все още ехти в ушите ми. Цялата ми тяло се тресе и трепери. (Видението свърши)

РИТУАЛ ИЛИ ВЗАИМООТНОШЕНИЕ

Не съм в състояние да споделят всичко, което видях и преживях в този момент, но мога да ви кажа, че аз никога няма да бъда същия. И сега съм по-сигурен от всякога, че проповядването на кръста е Божия сила за спасение. Писанието казва: "Защото Христос не ме изпрати да кръщавам, но да проповядвам Евангелието, не с мъдри думи, да не би кръста на Христос да се лиши от  въздействието си" (1 Коринтяни 1: 17).

Кръста на Христос не е едно евтино бижу или някакви сантиментални церемониални дрънкулки, които да носим на врата, но вместо това кръста е самата същност на любящото сърцето на Татко Бог, протягащо се към падналото човечество. Единствената надежда на човечеството за освобождение от хватката и вината на греха е завършена работа на Христос на кръста. Бог не иска човек да приеме само един ритуал, а по-скоро да влезе в трайно взаимоотношение. Това може да се осъществи само чрез кръста на Христос.

КРЪСТА Е ПО БОЖЕСТВЕН ПРОЕКТ
Евангелието е, че " Христос Исус умря за греховете ни според Писанията и че Той бе погребан; и че е бил възкресен на третия ден според Писанията" (1 Коринтяни 15:3-4). Обърнете внимание на термина "според Писанието." Жертвата на Христос за нашите грехове на кръста беше Божествен проект. Смъртта на Христос на кръста не беше нито случайност, нито произволна. Исус обяви "по тази причина съм роден и поради тази причина аз дойдох на света" (Йоан 18:37). Евангелието ни казва, че Господ Исус говори за кръста преди смъртта си (вж. Матей 10:38; Марк 10:21; Лука 14:27).

Жертвата на Христос на кръста за грешното човечество е най-големият пример за Божията любов. Писанията казват, че "Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятеля си." (Йоан 15:13). Точно това направи Исус за нас. Той доброволно дойде в този свят и да даде живота Си откуп, за да откупи падналия човек. Павел казва: "Христос умря за нечестивите ... Той демонстрира Своята любов към нас в това, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас" (Римляни 5:6-8). Ние сме виновни и заслужаваме осъждението на Бога, но Бог толкова ни възлюби, че Той доброволно даде Сина Си да стане грях за нас, така че ние, като го приемем като личен Господ и Спасител, можем да бъде освободени от наказанието за греха.

Всеки може да види, че в учението на Новия Завет, Христос е изпратен да заеме мястото на грешника в Неговата смърт. Смъртта на Исус върху кръста на Голгота беше заместителна, което означава, че Христос зае нашето място на смърт и наказание. Всички благословения на спасението са вменени на вярващия от подменената смъртта на Христос. "Този, Който за нас направи грях Онзи, Който не е знаел грях; за да станем ние праведните на Бог в Него." (2 Коринтяни 5:21).
Кръста и проповядването на кръста е самата сърцевина и център на християнството. Исус каза: ".... и ако бъда издигнат, Аз ще привлека всички хора при Мене "(Йоан 12:32). Нека Бог да ни помогне смело да прокламираме преобразяващото послание на кръста на Христос.

Боби Конър