Словото на Господа към седемте църкви (Откровение 2:1-3:22) загатва степента на увеличаване на събитията, които обхващат целия век на Църквата. Показатели като: защо миналите посещения не са достигнали пълнотата на това, което е било определено, или защо те не се били трайни, могат да бъдат намерени в Словото на Господа към тези седем Църкви.

Църквата в Ефес 

На първата, църквата в Ефес, беше казано, че те са оставили „първата си любов” (Откровение 2:4). Това беше църква, която беше свидетел на силата и вярата на първите апостоли, които лично бяха преживели присъствието на възкръсналия Исус. Господ очакваше от тях да поддържат това преживяване за Неговото лично (изявено) присъствие, но те вече бяха започнали да се разпадат.

Тази църква беше похвалена, защото „мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя” (Откровение 2:6). Писанието не ни дава обяснение кои са били тези николаити. Въпреки това, ние можем да разберем тяхната идентичност чрез значението на самата дума „николаити”.

„Никао” означава победител или поглъщам, „лаос” или лаити – хората. Николаитите са защитавали компромис със световната система, така че християните са можели да взимат участие, без да се срамуват, в социални и религиозни активности на обществото, в което са живеели. Те се опитвали да хармонизират езическите практики с християнската вяра. В същото време, в църквата в Ефес тяхното учение позволявало на християните да участват в римската организирана религия.

В резултат, Святия Дух се оттеглил от техните събрания, което причинило загубата на спонтанната непринуденост и движение, което идвало върху тази църква. Следователно, николаитите представляват едни духовници, които са отделени от „присъствието и силата” на свръхестественото и са го заместили с „форми и ритуали”. Компромисът, който са защитавали, причинил „унилост на духовете” на Господните хора, и те станали свързани с обществото и практиките на тяхното време.

Също така, „духовенството” придобило контрол над работата на служението и премахнали спонтанността на поклонението, което довеждало изявената сила на Божието присъствие. Следователно, хората станали „зрители” на работата на духовенството.

В Своето послание към църквата в Ефес, Господ ясно казва, че Той мрази делата на духовенството, което кара Неговите хора да се отклонени от преживяване на Неговото изявено присъствие и действие в свръхестественото.

В Ефес, тези николаити присъствали, но били мразени. В третата църква, Пергам, те отново са споменати от Господа: „Така също имаш и ти някои, които държат учението на николаитите, което нещо Аз мразя.” (Откровение 2:15). Тук, те били здраво укрепени.

Църквата в Тиатир, Сардия и Филаделфия

След това в четвъртата църква – Тиатир, Господ казва: „А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение…” (Откровение 2:24). До сега, николаитите са били в контрол и само е имало един остатък.

Това учение за „компромиса” от духовенството довело до прогресивен духовен упадък, чиито кулминация били Тъмните векове. По това време на силно духовно отстъпничество и тъмнина, дошла една искрица откровение относно „оправдаването чрез вяра” от Мартин Лутер. С това започнало прогресивно възстановяване, което се развило при петата църква – Сардис и се изляло в цялата си пълнота в последните две църкви – Филаделфия и Лаодикия.

Относно петата църква, Сардис, Господ казва: „Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв.” (Откровение 3:1). Тази църка се върнала в правилната доктрина, но не е преживяла възстановяването на горещата „първа любов”, която загубила в Ефес. Очевидно, николаитите все още упражнявали значителен контрол и пречели на Господните хора до такава степен, че те не можели да преживеят „възроденото” изявено присъствие на Господа, нито „силата” на Святия Дух, движещ се на събранията им.

За шестата църква, Филаделфия, се говори като за побеждаваща църква, която преживява това изявено присъствие и сила на Господа. Те са се борили и са спечелили една отворена врата към действие в свръхестественото на техните събрания. За тази църква Господ казва:

… поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори: защото ти имаш малко сила… - Откровение 3:8

Тук николаитите са били напълно победени и са изгубили цялото си влияние и контрол. Тази църква е отгледала присъствието на „Този, Който държи ключа на Давид, Той отваря и никой човек не затваря; и затваря и никой човек не отваря” (Откровение 3:7, англ. превод). Отново, Господните хора притежават тази същата гореща „първа любов” за Господа, която е била изгубена в Ефес.

Неговото изявено присъствие ги изгаря отвътре и всяко робство е стопено, когато на Святия Дух е дадено място в техния живот и събрания. Много неща ще бъдат завършени в настоящата „Филаделфийска църква”, неща, които позволяват свободно да се изявят Неговото присъствие и сила.

Църквата в Лаодикия

Седмата от църквите е Лаодикийската. Словото на Господа към тази църква е:

Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол. – Откровение 3:17

Тази църква от настоящето е получила голямо благополучие, дарби и служения от всяка предишна църква. Въпреки, че бърза да свидетелства за тези благословения, тази църква е разобличена от Господа за това, че е духовно незряла (сляпа и гола). Обаче това преуспяване не е най-важната причина за тяхната духовна слепота и голота. Техния проблем е във факта, че те не са разпознали своите духовни нужди – „и нямат нужда от нищо” (Откровение 3:17). Те са задоволени с нещата, които притежават и не търсят Този, Който е дал всичко това.

Господ е разкрит като стоящ отвън тази преуспяваща Лаодикийска църква, чукайки на тяхната врата, търсейки да привлече тяхното внимание:

Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. – Откровение 3:20

Доктрината на николаитите е накарала тази църква да стане „унила (нечувствителна) по дух”. Тяхното приемане и приспособяване към материалното преуспяване ефективно е попречила на посещението на Господа в тази църква от последното време. Това е една от основните причини за провала на „харизматичното” посещение.

По този начин духа на николаитите, който търсеше да донесе компромис със световната система в ранната църква все още присъства в църквата в наши дни. Исус ясно казва: „Моето Царство не е от този свят” (Йоан 18:36). Яков ни казва, че „който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога” (Яков 4:4).

Забележете контраста между тези две църкви от нашите дни. Във Филаделфия, Господ постави пред тях „отворена врата” към откровението за Неговото изявено присъствие и действието на Свръхестественото посред тях. В Лаодикия, Той стои отвън църквата и чука на „затворена врата”, търсейки някой човек, който все още може да чуе Неговия глас, канейки ги да се обърнат настрани и да общуват с Него.

Господ съветва тези, които с желание отварят вратата на своят дух за Него и „купуват от Мен злато, опитано чрез огън, за да се обогатите” (Откровение 3:8). Това „злато” говори за божествена природа, която има много по-голяма стойност, от всички тези повърхностни богатства, които те притежават и се радват в тях.

Едно славно обещание е дадено на отделните хора, които избират да се обърнат от този материалистичен дух в Лаодикийската църква.

На този, които победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Баща Си на Неговия престол. – Откровение 3:21

Това е най-великото обещание, дадено на всяка от тези седем църкви, въпреки това, повечето трудно го постигат, а днес са дори повечето са така, поради многото фини измами, които трябва да бъдат разпознати – интензивността на изкушенията, на които трябва да се устоява. Пречките за истинската духовност, които трябва да бъдат победени са по-силни от всеки натиск, който други поколения са срещали. Модерно е да се правят компромиси, но цената е висока. Тези, които го направят, няма да могат да чуят нежното чукане на Господа на вратата на техния дух – „Ако някой чуе Моя глас”.

Отворената врата на Неговото присъствие

Господ търси тези, които желаят да платят цената, за да бъдат част от „Филаделфийската църква” и да спечелят духовен живот и сила, които са на разположение за тях. Малцина го правят, защото „Лаодикийската църква” е много известна. Тя знае и използва техники, които носят на църквата растеж и материално преуспяване.

Един пасаж от Писанията, който Господ прави много реален в настоящето време е: „Аз обичам тези, които Ме обичат; и тези, които ревностно ме търсят, ще Ме намерят… За да направя тези, които Ме обичат наследници на имот и Аз ще изпълня тяхната съкровищница” (Притчи 8:17,21).

Това говори за победители, които са влезли през тази „отворена врата” и са преживели една нова „първа любов” лично към Исус. Тези търсят Неговото Царство като покоряват живота си на Неговото управление и са купили злато, което е било пречистено през огън. Тези са открили вечни съкровища, които малко са очаквали.

Тези, които се обърнат и влязат във „Филаделфийската църква” никога няма да бъдат разочаровани, когато минат през тази отворена врата в Неговото присъствие.

Уайд Тейлър

Wade Taylor
Wade Taylor Ministries
Email: wadetaylordc @ aol.com
www.wadetaylor.org

Превод: Дани Казанджиева