Историята на първото Рождество е толкова любима, че певци и разказвачи през вековете са украсили, натруфели и митологизирали историята в празник. Въпреки това, повечето хора вече не знаят кои детайли са библейски и които са измислица. Хората обикновено си представят сцената с яслата в сняг, пеят ангели, много поклонници и едно малко момче барабанист. Нито едно от тези неща се намира в библейската история.

Коледа се е превърнала в продукт на странно смесване на езически идеи, суеверия, произволни легенди и явно невежество. Прибавете към това и комерсиализирането на Коледа по магазините и политизирането на Коледа в културната война, и оставате с една голяма бъркотия. Нека се опитаме да го подредим. Мястото, от което трябва да започнем, е в Божието Слово, Библията. Тук откриваме не само източник на оригиналния разказ за Рождество, но също така и Божия коментар по него.

Ние не можем да познаваме Исус, ако не разберем, че Той е истински. Историята на раждането му не е алегория. Ние не смеем да му придадем романтичен характер или да се задоволим с произволна легенда, която прави цялата история безсмислена. Мария и Йосиф са били реални хора. Дилемата им за намиране на място в кръчмата със сигурност е била толкова страшна за тях, както би била за теб или мен. В яслите, в които Мария е положиха Исуса трябва да е смърдяло от животински миризми. Както и овчарите, по всяка вероятност. Това първо Рождество е било всичко друго, но не и живописно.

Но това го прави още по-удивително. Това бебе в яслата е Бог! Емануел!

Това е сърцето и душата на Рождественото послание. Около първоначалната ясла не е имало много поклонници – само шепа овчари. Това е любопитно, тъй като овчарите са сред най-нисшата и презряна социална група.

Самото естество на работата на овчарите ги държат на страна от основното движение сред обществото на Израел. Те не могат да поддържат церемониалните измивания и да спазват всички религиозни празници, и все пак тези овчари, само на няколко километра от Ерусалим, несъмнено се грижат за овцете, които някой ден ще се използват като жертва в храма. Колко подобаващо е, че те са първите, които узнават за Божият Агнец!

По-важното е, те дойдоха да го видят в нощта, когато Той се роди. Никой друг не го направи. Въпреки, че овчарите се върна и каза на всички, какво са видели и чули, и въпреки че „всички, които чуха, се зачудиха за това, което им казаха овчарите” (ст. 18), никой друг не отиде да види от първа ръка.

Писанието не описва как овчарите са търсели бебето Исус, но можем да предположим, че са влезли във Витлеем и са задавали въпроси: „Някой знае ли за бебе да е родено, тук в града, тази вечер?”

Овчарите може да са чукали на няколко врати и да са видели няколко други новородени бебета, преди да намерят специалното Дете, лежащо в хранилката. В този момент, тези скромни хора със сигурност са разбрали, че съобщението на ангелите е било слово от Бога. След среща им с Мария, Йосиф и Исус, овчарите са могли да не кажат на другите за това, което ангелите са им казали. Те стават първите Новозаветни евангелисти.

История на овчарите е добра илюстрация на християнския живот. Ти първо чуваш откровението за Евангелието и го повярваш (Римляни 10:9-10). След това продължаваш и прегръщаш Христос. И ставаш свидетел на своето славно преобразяване, и започваш да казваш на другите за това (Лука 2:17).

Нека Бог да ви даде живото-променящо духовно преживяване и растящо отношението на ентусиазъм и отзивчивост, което да ви накара да кажете на другите, че и вие също сте видели Христос Господ.

Джон Макартър

Източник: www.streamingfaith.com

Превод: Йорданка Казанджиева