“Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа, а друг гради на нея. Но всеки трябва да внимава как строи. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.” – 1 Коринтяни 3:10-11

Въведение

Моля ви, бъдете благословени от моята статия върху установяване положението на апостолското служение. Браян Симънс,  който е апостол в Америка, с когото съм свързана чрез служението, добронамерено написа следното, в подкрепа на статията:

„Катрин Браун ни даде фокус върху двете велики задачи на апостолското движение: Да установи и да насърчи! Нищо друго не е по-важно за напредването на Втората апостолска реформация, която поставя основите и вдъхновява църквата и водачите ѝ да се движат напред. Движещата сила е изграждането на нацията и вложението на Катрин не може да се подценява.”

Бъдете благословени и насърчени да продължите с Господа и да приемете пълнотата на Неговата благодат.

Ваша, защото сме Негови, Катрин Браун

ВИДЕНИЕТО

По време на една молитва, имах среща откровение с Господ Исус Христос. Във видение видях как Исус изкопа огромна дупка и беше създадена достатъчно дълбока основа и постави вътре огромен стълб с думата „УСТАНОВЯВАМ” гравирана от външната страна. Тогава Господ започна да разширява моето разбиране за видението относно „установяващата” роля на апостолското служение. Видението имаше някои лични приложения, но имаше съответни и съвременни общи приложения за църквата, особено за водачите в това време.

Бог благосклонно е ми даде помазание за изграждане и аз вярвам, че ние живеем в дни на ускорение и умножение. Обаче, преди ние да наваксаме, трябва да сме сигурни, че нашите основи са на мястото си. Една сграда или строителната работа трябва да има сигурни и здрави основи, в противен случай това което се построи ще се срути. Преди да се придвижим напред като Божии хора, трябва да прегърнем установяващите положения на апостолското служение, което ще положи усилия да подсигури здрави и богоугодни основи – върху които служенията могат да процъфтяват и царството на Бог да напредва с чудеса и знамения за слава на Неговото име. Установяването е част от изграждането.

Установяването произлиза от среща с Бога

Ключът за разбиране на установяващата страна на апостолското служение е в нашето разбиране, че единствено Бог установява и само в Него се намира истинската и непорочна сила за величие и чистото, които ние само можем да си представим. Благодатта да се движим в „установяващо помазание” е освободена и вградена в нас от положение на поклонение – ние се научаваме да се движим в установяващо помазание от място на свята среща с Бога.

Пример за това виждаме в Божието създаване на скицата за Храма, който Соломон построи. Като част от тези планове, Господ нареди две 16 метрови колони да украсяват лицето на мястото за срещане между Него и Неговите хора. Когато хората отиваха да се покланят и да се срещат с живия Бог, те не можеха да пропуснат тези стълбове, които бяха поставени пред Храма и напомняха за Божието всезнание, всемогъщество и всеприсъствие.

Тези удивителни колони са били украсени с нар и богато украсени верижки, и са били наречени Яхин, което вероятно значи Той установи и Воаз, което вероятно значи в Него е силата (вижте 2 Летописи 3:16-17). Установяването е работещо помазание и изисква сила, издръжливост и устояване. Бог иска да е сигурен, че тези, които са използвани в установяващото служение разбират, че те не работят със собствената си сила, но в мощната власт и вечната сила на Бог на цялото творение.

Установени като царе и свещеници

Бог установява Своето царство на земята с любов, праведност, милост (вижте Исая 16:5) и мъдрост (вижте Еремия 10:12; 51:15).

В Стария завет ние виждаме ярък прецедент на това как Бог установи царете на трона им (вижте 2 Царе 5:12), свещеници на тяхното място (вижте Изход 28:1) и пророци в тяхната позиция да Му служат (вижте 1Царе 3:20). В Откровение 1:6б, Йоан пише за това как Исус Христос, чрез Неговата изкупителна смърт на кръста, ни направи да бъдем „царство и свещеници, за да служим на Неговия Бог и Неговия Баща” завинаги. Установяващото помазание е и свещеническо и царско помазание, което тече от Главния крайъгълен Камък, Исус Христос. Това е помазание за служение пред Господа и в същото време е и помазание, което освобождава царуването и управляването на Бог на земята. Съществено е ние да държим здраво кръста в центъра на установяването ни за целите и плановете на Бог. Установявам означава да поставя здраво или да поставя на място – това ни говори за основи и за това, което е построено (или установено) върху тези основи.

Установяване на основи в заветната благодат

Бог установи Своя завет с Израел: „Господ ще те утвърди като Негов свят народ, както Ти обеща в клетва, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища” (Второзаконие 28:9).

В Библията виждаме, че Бог установи завет със Своите светии (вижте Битие 6:18, 9:9, 11, 17:7, 19, 21; Левит 26:9).

Еврейската дума за завет е Quwm (куум): основен корен. Тя означава – да се издигна (в различни приложения): пребивавам, завършвам, да бъда проницателен, потвърждавам, постановявам, да бъда засенчен, издържам, враг, наслаждавам се, ставам, правя добро, държа здраво, (държа се, за да) се издигна (отново), правя, нещо ново, предопределям, изпълнявам, поставям, издигам се, извишавам се, продължавам да съществувам, издигам се (отново, срещу), намествам, установявам, (успявам да) стоя (изправен), раздвижвам, укрепявам, успявам, сигурен съм, изгрявам.

Какъв пример за начина, по който Бог ни изгражда за Своята слава!

В Новозаветното съдържание, ние разбираме, че нашия скъпоценен Спасител, Христос Исус, стана Ходатай и Основател на новия завет на благодат (Евреи 9:15, 10:9). Ние вече можем да влезем в заветни взаимоотношения с Бог чрез изкупителната жертва на Исус Христос и чрез дара на вяра и благодат (Ефесяни 2:4-9). Ние сме основани в този вечен завет чрез съвършената жертва на Исус чрез смърт на кръст и възкресението от гроба; ние сме белязани и запечатани със Святия Дух и здравата основа на това установяване (Ефесяни 1:14). Благодатта е основния основател на истината в сърцето на вярващия, която ни предпазва от носенето на всякакви видове странни учения (вижте Евреи 13:9).

Установяване във вяра – нови вярващи/нови църкви

Основата е най-ниската, носеща тежестта част от структурата, която обикновено е скрита. Основата се поставя, за да може да се строи върху нея. Този принцип държи истината за нашата християнска вяра; спасението е основата, върху която Святия Дух ще ни оформи и преобрази според Божията свята природа, Неговата воля и Неговите пътища. Наложително е ние да хванем нуждите на тези нови вярващи и нови църкви от установяване на тяхната вяра чрез евангелската истина и откровението от Святия Дух. Те имат нужда от насърчаване, за да станат зрели, което е отзвук на думите на апостол Петър в неговото второ послание, да бъдат „установени (sterizo) в настоящата истина” (2 Петрово 1:12).

Гръцката дума sterizo от речника на Стронг значи: да забързам, тоест да се обърна решително в определена посока или да потвърдя, поправя, установя, постоянно установен, укрепен.

На апостолите и апостолските водачи им е поверена ролята да насърчават, укрепяват и установяват новите вярващи и църкви в тяхната вяра (както и тези, които са добре установени). Апостолите бяха описани от Павел като „стълбове” в църквата, „Яков, Петър и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, когато познаха дадената на мене благодат…” (Галатяни 2:9).

Стълбът помага да се подкрепя една сграда или строителна работа. В този контекст, това просто означава, че апостолите са служили като са помагали за укрепяване и утвърждаване на вярващите в тяхната вяра и помагали на църквата да расте в зрялост и познаване на Бога. Наистина, ние четем в Ефесяни 4 как Бог призовава всички водачи от петкратното служение (апостол, пророк, учител , евангелизатор и пастир) да помагат на светиите да стигнат пълна зрялост и да подготвят Божиите хора за делото на служението.

Апостолският пример на Варнава – НАСЪРЧЕНИЕ И УСТАНОВЯВАНЕ

Варнава представлява насърчаващия апостол. Той беше апостол, който уверяваше ранните водачи в Ерусалим относно обръщането и служението на Павел (Деяния 9:27).

• Варнава беше водещ апостол в ранната църква (Деяния 14:14: „Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си…”)

• Името му означава „син на окуражение” или „син на пророчество” (някои версии на Библията казват „син на утеха”).

• Варнава беше изпратен от Ерусалим в Антиохия да насърчи/учи новите вярващи/младите църкви (вижте Деяния 11:23).

• Той доведе Савел от Тарс и те поучаваха цяла година като насърчаваха И установяваха църквата.

• Той беше добър човек и беше изпълнен със Святия Дух.

• Той беше част от първата апостолска група, освободена от Антиохия заедно с Павел да основават нови църкви (вижте Деяния 13).

• По-късно той имаше разногласия с Павел относно Йоан Марко и се раздели с него. Той и Йоан Марко отидоха в Кипър, докато Павел взе Сила и посетиха отново църквите, които той и Варнава бяха установили (вижте Деяния 15:36-40).

Антиохия: Новите вярващи в Антиохия се нуждаеха да бъдат укрепени, установени и насърчени в тяхната вяра – укрепяването и насърчаването са част от установяващото помазание. Варнава беше упълномощен да отиде в Антиохия, за да помага в установяването на новите вярващи, които са приели Христос, когато учениците са били разпръснати в дните на преследване и Евангелието е било проповядвано на гърците. Преди Варнава да отиде там, той взима Павел, и двамата остават там за повече от година да поучават новите вярващи и да им помагат да стоят твърдо в тяхната нова вяра. Бог използва зрелите вярващи да помагат на младите вярващи да „стоят твърдо”. Установяващото помазание е дар от Бога, за да помогне на новите вярващи да растат в благодат, да се развиват и стават зрели като ученици на Господ Исус Христос (вижте Деяния 11:19-30).

Филипи, Македония: Апостолите Павел и Сила са били използвани от Бог да носят насърчение и да укрепяват вярващите, които са срещнали в дома на Лидия. Без да е твърде голям участък от въображението, че е възможно да се предвиди нов завод църква се състои от Лидия, дома си, на тъмничар и за дома му, заедно с младо момиче, роб, когото Павел беше представено на духа на гадаене. Без много да си въобразяваме, очаквало се е нова църква да се оформи от Лидия, нейния дом, при тъмничаря и дома му, заедно с младата робиня, която Павел освободи от дух на гадаене. Четем, че Павел и Сила в последствие са били освободени от затвора и „влязоха у Лидини, и като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха” (Деяния 16:40).

Апостолите насърчаваха новите вярващи, под грижата на Лидия. Насърчението освобождава сила, дава надежда и мотивира вярващите. Апостолското насърчение е начин на живот, който когато се оформя с любов и смирение от водачите освобождава велика благодат върху църквата. Лично съм преживял това, че служението на установяване и дарбата насърчение често работят рамо до рамо, за да освободят сила и радост към църквата.

И така църквите бяха укрепени (друга версия казва „установени”) във вярата и растяха ежедневно числено. Деяния 16:5 (бел. от автора)

Божието слово е установено

В тези дни на свръхестествено нарастване, ускорение и умножаване, аз вярвам, че установяващото помазание ще застане на преден план като един от начините, по които апостолската благодат ще се изявява. Ние ще станем свидетели на едно прекрасно сливане между апостолското и пророческото помазание, което да освободи словото на Господа на време и с власт за установяване на Неговата воля на земята. Ние ще станем свидетели на мисионерско нарастване, когато апостоли и евангелизатори работят заедно в стратегическо сътрудничество в последно време. Ние ще виждаме идвънредно нарастване в църквата и в новото движение на царството, когато апостоли и пастири работят заедно за слава на Бога. Ние ще станем свидетели на мощни молитвени стратегии, работещи по-добре от всякога в нациите, когато апостоли и пророчески стражи съединяват сърцата си в преобладаваща пророческа молитва, която да донесе реформация в църквата и съживление в нациите.

Обаче, за да напредне (в смисъл да тръгне напред, да се придвижи, да има развитие и подобрение), ние трябва да се научим да прегръщаме установяващото помазание; то е част от нашето въоръжение за последното време. Както Бог установи едно свидетелство в Яков (Псалм 78:5), Той също така установява свидетелство и в нас! Книгата на Йов също потвърждава, че както говорим във вяра, така ще бъде установено е в нас чрез благодатта на Бога. „И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти” (Йов 22:28).

В резюме

• Установяването произтича от поклонническа среща с Бога (без среща, не може да бъде установено нищо, което да устои в деня на изпит).

• Ние не можем да установим, ако не сме закоренени в поклонение и свята интимност с Бог (поклонението трябва да предшества делата).

• Установяването произлиза от служене на Господа и пред Господа (установяващото помазание е и свещеническо и царско помазание).

• Установяването трябва да носи с покорство към плановете, дадени от Небето.

• Установяването свързва поколенията. (По време на царуването си, Давид получи планове за храма и събра материалите, необходими за изграждането на храма в подготовка за Соломон – неговия син, за да построи той по-късно храма, според образеца, който му е бил даден от Небето.)

• Установяването може да включва получаване на божествен план, полагане на основа, садене, изграждане и хранене (Давид получи плановете, Соломон положи основата и строи върху нея. Новия завет повтаря това в думите на апостол Павел във връзка с този, който сади и този, който напоява, тоест, храни, наблягайки, че само Бог е този, който прави да расте. Вижте 1 Коринтяни 3:6-7).

• Установяването трябва да се носи според божествения мандат; ако ние строим според Божия план, а не според нашите собствени идеи, Той ще изпрати Своята слава. Ние трябва да строим/садим чрез откровение и вдъхновение, а не чрез нашите добри идеи и изпотяване!

• Установяването е част от апостолското благодатно служение.

• Установяването е необходима част от 1) Поставяне на божествени основи и 2) Изграждане върху тези основи, независимо дали в контекста на израстването на нови вярващи или нова църква.

• Установяването прави светиите да растат в зрялост и църквата да напредва в целите и плановете на Бога.

• Установяването е един важен аспект от сеенето, храненето и изграждането на личността, църквата или движенията.

• Исус Христос е Главния Крайъгълен Камък върху когото нашия живот е установен.

• Исус ни учи, че нашата основа е Неговото слово.

Катрин Браун

Източник: http://www.elijahlist.com

Превод: Йорданка Казанджиева