| Разрешете да бъда човек |
|
|
| Статии - Споделено |
| Написано от Живко Казанджиев |
| Четвъртък, 15 Октомври 2009 14:10 |
|
Понякога мога да стана извънредно мотивиран и да продължа да върша велики неща. Друг път се оказвам заседнал у дома с дни, слушайки шума в ушите си, без да правя абсолютно нищо. Понякога вярвам, че това, което правя ще промени света, а друг път си мисля, че то няма да направи и вдлъбнатина в собствения ми град. Със сигурност мога да бъда супер позитивен и невероятно негативен, и всичко това в рамките на половин час. Има дни, когато отивам в магазина и поглеждам дълбоко в очите на всеки около мен и искрено ги обичам със всичко в мен. Други дни не искам да погледна дори касиера.
Когато погледна към жена, мога да видя сърцето ѝ. Също така виждам и гърдите ѝ. Не мога да си представя някога да нараня жена, но съм го правил много пъти в моя живот. Уважавам жените, но понякога съм шовинист. Аз обичам животните. Но също така съм и убивал доста от тях. Онзи ден настъпах хлебарка пред дома си и не усетих нищо, когато чух размазващия звук под обувките си. Мисля, че птиците са прекрасни и чудни, но се смея, когато някоя по погрешка попадне между ребрата на колата ми, когато карам по магистралата с 150 км.
През цялото време нарушавам закона. Ако няма някого наоколо, пресичам на знак СТОП и превишавам скоростта. Аз бях известен с това, че късам етикета на матраците. Аз съм най-добрият и най-лошият родител, когото познавам. Никога не повишавам глас на децата си, но все пак им викам през цялото време. Понякога знам, че те имат нужда да бъдат прегърнати, а аз ги отблъсвам. Друг път те се нуждаят да бъдат сами, а аз ги прегръщам принудително, защото съм по-силен. Мисля, че всички деца са красиви, но има много, които определено са направо грозни.
Аз съм християнин.
Дарин Хъфорд Източник: http://freebelievers.com Превод: Дани Казанджиева |













Някои дни съм депресиран до там, че едвам си вдигам главата. Други дни съм пълен с радост и мир, отвъд всяко разбиране. Ядосвам се, ставам несигурен, губя надежда, похотта надвива, и алчността също, ставам изолиран, жесток, отмъстителен и арогантен. Мразя расизма! Въпреки това съм и расист. Ненавиждам контролиращите откачалки и въпреки това съм един от тях. Вярвам в любовта. Вярвам, че Бог е любов. Понякога все още откривам, че мразя хората. Вярвам в насърчаването на хората и обичам да ги гледам да успяват. Иронично, по същото време се наслаждавам да гледам как някои падат. Мога да бъда най-святия и най-нечестивия човек, когото познавам по едно и също време.
Мога да бъда много духовен и да проумявам всички дълбоки Божии неща. Също така мога да се оттегля на плътски тъмно място и остана там с часове. Знам как да мисля от сърцето си и съм посветен да бъде сърдечен човек. Също мога да бъде най-безсърдечния човек, когото познавам. Аз въздишам и скърбя за гладуващите деца в други страни. Аз се смея на мръсни вицове, а понякога се подигравам с хора, които не могат да си помогнат сами. Когато се моля, знам, че Той ме чува и е с мен. Понякога не Му говоря цяла направо седмица. Аз вярвам в Бог. Аз съм атеист. Аз знам къде стоя с Бога. Аз съм изгубен повече от всякога. Аз съм щастлив, тъжен, спокоен, смутен, търпелив, ядосан, уверен, несигурен, чист, вулгарен, любящ, отмъстителен, обнадежден и без надежда. 