Рано една сутрин, докато Дон си седял в почивка за кафе на своето работно място в Пепси Ко., моментално бил пренесен на градската улица, където той и съпругата му Мариана се опитвали да споделят Добрата новина за Исус Христос на преминаващите. Но никой не искал да ги слуша! Разочарован, Дон се запитал: „Защо да се притеснявам? Какво значение има?”

Веднага след като задал въпроса си, Дон открил че се намира в дълбока, черна и лепкава мръсотия. Той бил изправен пред нещо като открита трибуна, която достигала до където поглед стига. Стълбовете от всяка страна на тази трибуна, които подпираха покрива, бяха черни и овъглени, като изгорени от огън. На трибуната стояли безброй много хора… всяко едно място било заето.

Дон се навел и взел шепа кал, която изтичала през пръстите му. След това, когато погледнал нагоре и забелязал нещо много тревожно! Когато той се фокусирал върху определен човек от трибуната, моментално той бил погълнат и изгорен от пламъци! Когато Дон погледнал друг човек, той също изгорял в пламъци! Всеки път, когато се фокусирал върху човек, седнал там, този човек започвал да гори.

В това време, Дон чул гласа на Бог да му говори. Бог казал: „Ето защо трябва да се притесняваш! Защото ако ти не им кажеш, те ще погинат и ще горят в ада!”

Тогава Дон отново бил на мястото си в Пепси. Това видение роди неговото служение… „Скъпи Боже, ние ще отидем и ще им кажем!”

Дон С.

източник: www.spiritlessons.com
превод: Дани Казанджиева